Двадесет и три века е миналото на този град. Още в III век пр. Хр. келтите построили тук селище с име Дунония (високо и укрепено място). Римляните дооформили крепостта, имаща за цел да пази крайдунавския граничен път, и я нарекли Бонония. Българите наричат града Бдин, а византийците - Видини. Междувременно многократно е разрушаван и възстановяван. През 1003 г. Самуиловият син Гаврил Радомир издържа 8-месечна обсада на византийския император Василий II. Най-голям разцвет достига в края на XIV в., когато става столица на Бдинското царство на Иван Срацимир (1360). Възходът му е прекъснат през 1396 г., когато османците го завладяват. България започва да отчита мрачните 482 години турско робство, безкрайните 127195 дни на гонения, терор, човешка мъка, асимилация и открит геноцид.

През всичките тези векове Видин е бил голяма крепост и важен административен център. Даже през XVII век бил наричан “главен град на България”. Между 1794 и 1807 г. градът става център на самовластния турски военачалник Осман Пазвантооглу, който се обявил за независим владетел на значителна част от земите на  северозападна България.

Болничното дело във Видин води своето начало след Кримската война / 1853- 1856г/. За нуждите на турския гарнизон в града е построена  двуетажна каменна сграда за болница в Калето /при дн.художествена  галерия, бившия Военен клуб/. В нея работят дипломирани гръцки, арменски, италиански и др. лекари. Видинската военна болница е една от седемте военни болници в Дунавския  вилает.

За чужденците в града турската власт разкрива болница в частна къща. Във Видин има открити австрийско и руско консулство, параходни агенции, чужди търговци и др. Много пътешественици посещават града и крепостта. Друга болница функционира при държавния затвор / до кръстатата казарма /.

При „Еничар капия” в крепостта, за заселените татари и черкези и бедни селяни в околията /каза/ е открита  болница с 40-50 легла.

След Руско-турската освободителна война в 1877-1878 г. руската военна администрация се заема да организира  медицинската мрежа и медицинската помощ на населението в освободените райони. За видински губернски лекар е назначен Д-р Димитър Моллов. Той изготвя „Временни правила за устройството на медицинската част в България, одобрени на 01.02.1879 г. Започва изграждането на болничната мрежа в Княжество България.

На губернаторите в София, Велико Търново, Варна, Русе и Видин е разпоредено да открият болници. За старши врач на Видинската държавна  първоразрядна болница е определен д-р Младен Желязков от Лозенград / 18.05.1879 г./ Разкрити са 75 легла  в четири отделения : вътрешно, хирургическо, инфекциозно и кожно венерологическо.

Първоначално болницата е  настанена в бившите турски кавалерийски казарми до „Еничар капия”, в 12 помещения. След 5-6 месец  те изгорели и болните са преместени  в стара паянтова сграда, срещу Кръстатата казарма, която е  служела за работилница на затвора в турско време.

Доктор Петър Ораховац – околийски  и военен лекар във Видин,  описва за болницата като  четвъртито пространство, обградено със зидове. Отвътре към тях са прилепени помещения. На четирите ъгли има наблюдателни кулички.

Видинската болница разполагала с 9 стаи: операционна и приемна/ амбулатория / с цветна градина отпред и аптечна сграда. Персоналът се състои от Д-р Младен Желязков – ст. врач, Д-р Павел Станковиц – ординатор, двама фелдшери  и д.Константинов – надзирател. В лечебно-диагностичната дейност   най- напред  се развива терапията и малката хирургия.

През 1885 г. Министърът на вътрешните работи Петко Каравелов – бивш вицегубернатор във Видин, изпраща на  окръжните лекари обявление на болницата за реда, посещенията и лекуването на болните, с препоръка то да се ползува като образец в дейността им и да се разгласи сред хората.

Същата година започва Сръбско-българската война. Болницата е превърната в лазарет и въпреки тежките условия на работа и малкото помещения тя приема  на лечение ранени бойци. Софица  Х.Цанова – милосърдна сестра и Ефросиния Златкович – акушерка са  напрадени със сребърния войнишки кръст „ За храброст”.

До войните Видин е средище на медицинска култура. Издадени са 27 книги и списания по въпроси на здравеопазването, наша и преводна литература. Едно  от първите и най-авторитетно медицинско списания в България е „Медицинска беседа”  на д-р Теодосий Витанов. В него   сътрудничат д-р Петър Ораховац, д-р Иван Кесяков, д-р П.Цончев и др. Излиза сп.”Здравие” с редактор Д-р Васил Иванов Ненов – градски лекар във Видин  със сътрудници д-р С.Вател, Б.Меров и др. Доктор Бърни Бончев издава брошура за необходимостта от учредяване на Министерство на народното здраве и публикува статии за санитарното състояние   на града и окръга. Оглавява борбата с маларията и водоснабдяването на Видин.

До 1908 г. Видинската болница се помещава в турската работилница в крепостта Калето.  Условията за работа в нея са ужасяващи. Д-р Иван Кесяков нейн управител през 1906 г., излиза с голяма критична статия по този проблем в сп.”Български лекар”. За нова сграда се застъпва и д-р Ораховац  при своите проверки. След обявяване Независимостта на България  / 1908/ болницата се настанява в нова сграда извън крерпостта / дн.стара болница /, която приема името на Цар Фердинанд.

По време на Балканските войни Видинската болница ръководи д-р Венедикт Жданов от Екатеринослав, Русия. Идват и две медицински сестри. Жданов е лекуващ лекар и в двете разкрити от БЧК  болници в града през Междусъюзническата война 1913 г. За лекуване на  ранените войници е разширен болничният леглови фонд. В болницата се провеждат курсове за санитари.

От 11 септември 1915 год. Видинската държавна болница е трансформирана във военна болница с 300 легла. Началник е Теодосий Витанов и аптекар Ал.Шварц.

От 1 май 1919 г. Видинската военна болница е демобилизирана. След абдикацията на цар Фердинанд от  престола, тя приема името  „Цар Борис ІІІ”.

Видинската санитарна околия се покрива с административната околия. През 1981 г. Тя се обслужва от 26 лекари, от които 6 в селата. Частнопрактикуващи са 11 лекари. Във  Видин на 703 жители се пада 1 лекар, а в селата на 11 400 души . В болничната амбулатория  са направени 10 867 посещения. За селяните от околията се падат по 90 амбулаторни прегледа на 1 000 души. Здравната просвета е недостатъчна. Лекарите и фелдшерите са изнесли 28 здравни беседи в околията.

През годините на Втората световна война /1939-1945/ условията за живот и опазване здравето на хората отново  силно се влошават.

Болницата полага големи усилия, за да оцелее. Лекарите и санитарите са  мобилизирани в „нови земи”. Снабдяването с храна и продукти, вода и еленергия е затруднено. Липсват медикаменти и превързочни материали. Наводнението през март 1942 г. влошава още повече и без това влошеното  положение.

През войната Видинската болница има пет отделения : вътрешни болести, хирургия, АГО, инфекциозно, кожно-венерологично. Построен е нов павилион на два  етажа за гръдноболни. Разполага се с 248 легла, 6 лекари, 2 акушерки, 9 мед.сестри, аптекар, 15 болногледачки и др.  персонал всичко 60 души / 1943 г/..

Към Видинската болница има Станция по кръвопреливане. На лекарски съвети се изнасят реферати, правят се демонстрации с болни, организират се самарянски курсове и др.

След 1944 г. болницата получава частната клиника на Ив.Доганов за поликлиника и старческият приют/ дн.ХЕИ/ за нови отделения и рентген. Построени са кухня и пералня.

През 1944 г. Видинската болница разполага с 6 отделения и 185 легла, 7 лекари и обслужва район от Видинска, Кулска, Белоградчишка и Ломска околия, с общо 305 000 население. През този период леглата нарастват на 306 и се откриват УНГ, Очно, Детско отделение, Рентген, Лаборатория, Електролечение / физиотерапия/ и зъболечение. През 1948 год. В болницата работят 138 души, от които 25 лекари, 1 управител на аптека, 21 мед.сестри и самарянки, 2 акушерки, 22  болногледачки, 19 санитари и др.персонал.

През 1966г е построена нова  сграда – днешната нова болница- на пет етажа, нова поликлиника, ХЕИ и др. Лечебното строително дело е съпроводено с промени в организацията и структурата на болницата. Тя става важно звено в социалната здравна мрежа.
Персоналът във Видинската болница  през 1989 г.

1.	Висш медицински персонал	253
2.	Стоматолози	12
3.	Среден медицински персонал	632
4.	Обслужващ персонал	484
ВСИЧКО:		1 381

Болницата и поликлиниката са снабдени с нова модерна медицинска апаратура.

За провеждане на постоянна здравна просвета, във видинската болница действува общоболничен съвет, който работи във взаимодействие с дружества, организации и институти. Изнасят се лекции и беседи, публикуват се статии, използува се радиопропагандата, организиратя се викторини, изложби, разпространяват се хиляди листовки.

За следдипломната квалификация на лекарите  се работи по съвместна програма с МНЗ. След 1964 г., за средните медицински кадри се създава Център за усъвършенствуване и специализация.

От съществено значение е лечебно-консултативната дейност и организационно-методичната помощ на републиканските специалисти. Работи се по съвместни задачи.

В лечебната работа видинските лекари използуват най-новите средства и открития. Въвеждат се фиброгастроскопията, микрометър за хемокултура при деца с бронхопневмония, мониторно наблюдение на  новородени, сондиране и  контролно изследване на слюнчевата жлеза и др.

Успешно се използуват в процеса на лечение : лапароскопията, операция на Хал при  диафрагменна херния, резекция на стомаха по Маки, транквиална анестезия, иглотерапия при   алопециареа. 

В АГО са въведени психопрофилактика на бременноста и раждането по Вельвски.
Работи се с апарата ЕЕГ.

От лекарските редици във Видинската болница произлизат изявени медици и общественици като:

• Д-р Радослав Гайдарски – проф. „Лекар на България”, Министър на здравеопазването, депутат, почетен гражданин на Видин;
• Д-р Мими Виткова – депутат и министър на здравеопазването;
• Д-р Юлия Андреева – управител на болницата, к.м.н.;
• Д-р Стоян Пешев – зав. Отделение, к.м.н.;
• Д-р Антим Николов – к.м.н.;
• Д-р Кръсто Иванов – к.м.н.;
• Д-р Иван Ценов Николов - кмет на община Видин,

и много други лекари отличени с  почетния  знак „Български лекар”, „Заслужил лекар”, „Отличник на МНЗ”, народни представители, с научни степени.

При честване 100-годишнината на Видинската болница / 1979 / в организираната научно-практическа конференция  са изнесени 56 доклади и съобщения.

В поликлиниките действуват 40 разни кабинети, снабдени с медицинска апаратура. Здравните участъци в града са 11 на брой.

В болницата е имало 35 отделения, центрове и аптека.

От 1999 г. Обединена Районна Болница гр. Видин приема името „Св.Петка”. От нея се отделя  окръжната поликлиника, а работническата поликлиника „Мико Нинов” преустановява своята дейност.

През 2000 година със заповед на Министъра на здравеопазването и съгласно Закона за лечебните заведения,  Обединена Районна Болница гр. Видин се преобразува в Многопрофилна Болница за Активно Лечение МБАЛ „Св.Петка” АД гр. Видин, регистрирана в окръжния съд като акционерно търговско дружество.